Календари с народни носии 2017
2017 началото
"Девойко, мари, хубава" 2017
Българският традиционен костюм
"Облеклото заема важно място в народната култура. Безспорно е утилитарното му приложение, но в доиндустриалните общества то има и друга не по-маловажна функция – етничната. Чрез своята материя, цвят, кройка и украса, облеклото показва националността, местожителството, пола, възрастта, семейното положение, занятието, социалната принадлежност и вероизповеданието на този, който го носи.
В българската етническа територия живеят различни етнографски групи население. Сред тях се наблюдават четири основни разновидности на женската носия: двупрестилчена – характерна за Дунавската равнина; еднопрестилчена – среща се само в отделни селища на Западните Родопи до началото на XX век; сукманена – обхваща централните, предимно планински и отчасти равнинни райони на страната и саяна, която е разпространена на юг от сукманената носия.
Според цвета на тъканите мъжките носии се обособяват в две групи: белодрешна и чернодрешна. Разделението им не е териториално, а времево. Чернодрешната носия, плод на стоковото абаджийско производство, постепенно измества по-ранната белодрешна носия в посока от изток на запад.
По време на Възраждането се забелязва по-голямо разнообразие и в облеклото. То се изменя и обогатява, в зависимост от промените във вкуса и материала, от появата на нови фабрични стоки и чужди заемки. Заедно с това се наблюдава и преход от традиционния костюм към нов тип облекло, обслужващо занаятчийските и търговските среди.
От началото на ХХ в. с разпадане на традиционния начин на живот старите носии на българите постепенно излизат от употреба, докато накрая съвсем са забравени. Днес те могат да се видят „на живо“ само в музеите или на сцената на големи народни събори и фестивали."
Доц. д-р Ангел Янков, етнолог
главен експерт към Фондация "Живите български корени"
2017 Елхово
"Елховска магия" 2017
Този проект се осъществи с любезното съдействие на ЕТНОГРАФСКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЕЛХОВО.
Елховската сукманена носия, впечатляваща с богатата си разноцветна везбена украса, носена от жените в долината по долното течение на река Тунджа, Западна Странджа и Източен Сакар преди Освобождението и в първите няколко десетилетия след това, е една от най-красивите традиционни женски носии в България. Очарованието и неповторимостта на носията се определят от оригиналната орнаментика на основните елементи на костюма – сукман, риза, престилка, пояс, връхна дреха, в зависимост от сезона.
В същинската елховска носия се забелязват две основни разновидности: старинна елховска сукманена носия и съвременна елховска сукманена носия. В старинната елховска сукманена носия сукманът e с красиво и гъсто извезана шевица около пазвения отвор, известна с названието „гази“. Под сукмана се облича риза, орнаментирана с пъстроцветна ивица по полите. Сукманът се запасва от широк пояс с диагонално разположени разноцветни райета и престилка, с плътно извезана и богата орнаментална украса в разнообразна цветова гама, с геометрични или растителни мотиви – т. нар. „гъста престилка“. Красотата на костюма се допълва от различни метални и мънистени накити. Съвременната елховска сукманена носия битува от 30-те до 50-те години на ХХ век. В нея сукманът е с много по-тесни поли, разнообразието на цветове и мотиви в декорацията му е по-малко. Газите на сукмана също са с по-еднообразна шевична украса, изпълнена главно в жълт цвят, най-често наричани „жълтите гази“. Към сукмана се обличат копринени, бродирани ръкави, пришити към платнено елече. „Гъстите пресилки“ са заменени с „червени“, които в средата и краищата са с нашити разноцветни геометрични или растителни мотиви.
В цялото си великолепие всички разновидности на елховската сукманена носия могат да се видят в експозицията и във фонда на Етнографско-археологически музей – Елхово. Те са шедьоври на женското везбено майсторство и богата фантазия, чрез която природата и животът като микрокосмос са претворени в съвършена хармония от багри и цветове, предизвикващи както национална гордост и самочувствие у всеки българин, така и възхищение и преклонение у чужденците.
Христо Христов – Директор на Етнографско-археологически музей – Елхово
