Българският традиционен костюм.
Облеклото заема важно място в народната култура. Безспорно е утилитарното му приложение, но в доиндустриалните общества то има и друга не по-маловажна функция – етничната. Чрез своята материя, цвят, кройка и украса, облеклото показва националността, местожителството, пола, възрастта, семейното положение, занятието, социалната принадлежност и вероизповеданието на този, който го носи. В българската етническа територия живеят различни етнографски групи население. Сред тях се наблюдават четири основни разновидности на женската носия: двупрестилчена – характерна за Дунавската равнина; еднопрестилчена – среща се само в отделни селища на Западните Родопи до началото на XX век; сукманена – обхваща централните, предимно планински и отчасти равнинни райони на страната и саяна, която е разпространена на юг от сукманената носия. Според цвета на тъканите мъжките носии се обособяват в две групи: белодрешна и чернодрешна. Разделението им не е териториално, а времево. Чернодрешната носия, плод на стоковото абаджийско производство, постепенно измества по-ранната белодрешна носия в посока от изток на запад. По време на Възраждането се забелязва по-голямо разнообразие и в облеклото. То се изменя и обогатява, в зависимост от промените във вкуса и материала, от появата на нови фабрични стоки и чужди заемки. Заедно с това се наблюдава и преход от традиционния костюм към нов тип облекло, обслужващо занаятчийските и търговските среди. От началото на ХХ в. с разпадане на традиционния начин на живот старите носии на българите постепенно излизат от употреба, докато накрая съвсем са забравени. Днес те могат да се видят „на живо“ само в музеите или на сцената на големи народни събори и фестивали.
Доц. д-р Ангел Янков, етнолог
Докоснете се до магията на българското, почувствайте гордостта, с която красивата българка носи чудното съчетание от багри и очертания, с нашия великолепен календар, представящ автентични носии от различни краища на България.
Носията за българина не е само дреха, не е само вещ и символ, тя е свята, като домашният олтар, огнището, земята, хлябът и вярата.
Представяме ви най-българския календар „Девойко, мари, хубава“, който е изпълнен с позитивизъм и усмивки. Нека пазим в сърцата си живи българските корени и да предаваме традициите и фолклора на нашите деца!
Този календар стана възможен благодарение на помощта на пазителите на безценни реликви от Регионален етнографски музей – Пловдив: доц. д-р Ангел Янков, етнолог, Грозделина Георгиева – Саватинова – уредник и Мария Кръстанова - уредник. Благодарим Ви приятели!
Благодарим на момичетата, украсили този календар с младостта, усмивките и сърцата си, туптящи за българското.
Огромни благодарности на всички участници в проекта за всеотдайността и готовността за работа при трудни условия.
Поклон пред вашата красота и благодарности, за това че не забравяте своите Български корени.
Календарът е луксозно издание: пълноцветен печат. Отделните листи /месеци/ са на 200 гр. гланцова хартия, покрита с лак за запазване свежестта на цветовете. Върху предната корица има 0.5 мм – 300 мкр кристален астролон, за да предаде на изделието завършен луксозен вид.
А за да има завършен търговски вид, всеки календар се поставя в индивидуална прозрачна опаковка от целофан, позволяваща да се виждат предна и задна корици. На гърба са отпечатани в умален вариант всички страници, а всяка снимка е съпроводена с информация в текстов вид. По този начин, календарът може да бъде „разгледан“ без да се налага неговото разопаковане и разгръщане на отделните страници.
В долната страна на календара е предвидена 4.5 см бяла ивица (продължение на задната корица) която позволява персонално брандиране и поставяне на рекламно послание или корпоративна идентичност.