На този ден всяка година, ние българите притихваме, свеждаме глави и отдаваме почит и респект пред жертвата на хиляди наши деди в името на свободна България. С цената на тази жертва днес я има България. Нашата България – тази на Левски и Ботев, тази на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, тази която запази националната си самобитност, не смени своето самосъзнание и не склони глава пред поробителския ятаган. Защото през годините на робство, българинът съхрани своите вековни традиции, запази своите нрави, обичаи, ритуали и в крайна сметка запази своя език и вяра. Не загуби връзка със земята, която се пропи със сълзи на болка и горест, с кръвта на синове и дъщери, поставили любовта към Родината над любовта към себе си.
Към всички тях е насочено днес нашето свещено задължение, отдавайки им почит, да
покажем с ум и сърце, че те не са погинали напразно. Така завещавайки на нашите деца правото и задължението да се зоват „българи“ нацията ни показва, че е заслужила своята свобода и че има историческа памет, с която може да се гордее.
3 –ти март не е само и единствено събирателен символ на необходимостта и готовността на народа ни да се бори и да гори в името на своята свобода и националните си приоритети. Днешният ден е камбана за националното ни самосъзнание и пиедестал за величието на българския дух. Достатъчно е само да не губим връзка с корените си и да носим българщината близо до сърцето си.