„ДЕВОЙКО, МАРИ ХУБАВА” е календар за 2018 с български автентични народни носии, съхранявани в музеи на територията на България. В този календар виждате „оживели“ носии от Исторически музей – гр. Разлог, Регионален етнографски музей – Пловдив, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в гр. Трявна, Регионален исторически музей – гр. Шумен. Сърдечни благодарности на специалистите в тези музеи за оказаното съдействие при реализацията на проекта и за всеотдайността, с която пазят културно-историческото наследство на България.
Костюмът на българката – символика и магичност. В народната култура облеклото се възприема като двойник на човека. Името на традиционното женско облекло е носия – носи се на тялото. Празничното облекло се нарича премяна и е с подчертано обреден характер. Всяко ново „начало“ – кръщене, преминаване от детство в моминство, женитба или смърт, е белязано с нова премяна. Задомяването е връх в живота на жената и отбелязването му става чрез множество символи, най-ярък от които е венчалната носия. Тя е най-пищна и гиздава заради облеклото, но и заради допълнителната украса с много и различни накити. Някои от връхните женски дрехи е позволено да се сложат за пръв път в сватбения ден и могат да се носят едва след това. Облеклото представлява символична граница между тялото и външния свят, ето защо някои от неговите елементи, наследени от старинната женска носия, като риза, пояс и престилка, имат апотропейни функции. С шевица се украсяват пазвата, ръкавите и полите на ризата, защото оттам злите сили биха могли да проникнат и да навредят на жената. Поставена отпред, престилката е най-видната и ярка част на носията, затова подсилена с колан и метални пафти, е мощен апотропей и има силата да пропъжда злото. Забрадката е белег за възрастово и социално положение и се носи от омъжените жени. Вярва се, че в нея са силата и плодородието на жената, затова с нея се правят най-тежките магии. Накитът винаги е важно допълнение към костюма, но освен декоративно, има и функционално предназначение. В средновековните изображения – от стенописи и миниатюри, се вижда, че накитите разкриват различния социален статус на притежателите си. Аристократите и заможната прослойка носят богато украсени бижута от благородни метали. За останалото население са накитите от мед или бронз, понякога с позлата. Завладяването на българските земи от османците води до промяна на традициите и културата на населението. Накитът вече не е онзи социален разделител, който ясно показва статуса на притежателя му – дали е владетел, или обикновен човек, а става достъпен за всички. Грозделина Георгиева – Саватинова, уредник в РЕМ – Пловдив.
