В народните вярвания този празник се счита за началото на народната нова година. От Игнажден започва Голям сечко (т.е. Големият месец) и този ден се нарича още Млада година и Нов ден. Идинак означава начало на годината, годинак.
Обичаят за този ден на младата година е Полаз с полязници. От това кой ще влезе първи в дома ти (кой е сполази къщата) народната вяра твърди, че през цялата година в къщата ще бъде добро или лошо, според това дали е добър или лош човека. Преди 1900 година всяка къща е имала свой сполазник. Това обикновено е бил човек, чийто предишен сполаз е излязъл добър през предишна година Този сполазник става като роднина, скъп приятел на семейството и винаги е посрещан с почести, уважение и внимание.
Когато е наближавало Игнажден за сполазника са се правили приготовления. Още вечерта преди празника домакинът на къщата отивал в дома на сполазника да го калесва с бъклица с вино за споход, т.е. да дойде на другия ден рано в къщата им, за да ги споходи (сполази).
На Игнажден рано сутринта преди изгрев жените от дома, наклаждали огъня, замесвали тесто и слагали край огнището гърне с вариво. Бързали са да се приготвят, за да посрещнат и нагостят скъпия гост - сполазника, когото очакват. Обредните хлябове на този дена са колачета и други хлябове, които се кадят и ядат за здраве и берекет в къщи. Хлебчетата са били два вида – кравайче и кукла – кравайчето е за сполазника ако е момче и кукла ако е момиче. Кравайчето е с формата на кръг, а куклата е плетеничка. Кравайчето и куклата са намазани с мед.
Ето, че кучетата се разлайват известявайки, че някой е влезнал в гумното (двора). Всички тичат да го посрещнат на вратата. Домакинът на къщата посреща госта с думите „Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!“ се чува от всички къщи. Гостът отива право на дръвника, взима една шумка (пръчка от дъбово дърво) и влиза в къщата. Той е облечен празнично – с нови дрехи. Като влезе поздравява „Хайде да ви е честита младата година!“ и отива при огнището. Тук се спира, сваля капата си и се прекръства. С шумката разравя огнището и слави (благославя): „колкото искрици толкова: пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребченца, дечица, а най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ“. Докато благославя сполазникът всички домашни стоят около него с благоговение, мъжете гологлави, а жените с кръстосани ръце и на всяка слава (благословия) казват „Амин, дай боже!“
Като свърши сполазникът слага шумката на пръчника, където тя стои до Водици (5 януари). Този ден, свещеникът идва да поръси къщата за здраве, а като си излиза, една от жените ще вземе шумката и ще я влачи от огнището до вратата след попа и след това я слага в курника, за да пази кокошките от всякакви болести.
След наричането сполазникът сяда край огнището с кръстосани крака. Полазникът седи край огнището, за да лежат квачките на яйцата, за да носят кокошките на полозите си, за да дойдат по-скоро годежари, за момите в къщата. Домакините дават на госта си в ръцете сито, пълно с пшеница и около него посипват боб, леща, орехи. Като поседи малко, сполазникът става, ходи из къщата и ръси със ситото пшеница и слави: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!, а другите отговарят „Амин, дай боже“.
Като свърши със сеенето сполазникът сяда на сложената трапеза заедно с домакините и гощавката се почва. След нея сполазникът се изпраща с почести и дарове: риза или пешкир. Къщата вече е споходена, сполазена.
На този ден е имало и обичай, като млада година, най-старата жена в къщи ще вземе сурова пръчица, ще влезе където спят децата и ще тупне всяко отгоре върху завивката по няколко пъти. Това се прави за да растат и да са здрави.
Из „Народни умотворения и народописъ“, книга VII отъ „Жива-старина“, събрал Димитър Мариновъ