Един календар, посветен на красотата и духовната сила на българката
В народната култура облеклото се възприема като двойник на човека. Името на традиционното женско облекло е носия – носи се на тялото. Празничното облекло се нарича премяна и е с подчертано обреден характер. Всяко ново „начало“ – кръщене, преминаване от детство в моминство, женитба или смърт, е белязано с нова премяна. Задомяването е връх в живота на жената и отбелязването му става чрез множество символи, най-ярък от които е венчалната носия. Тя е най-пищна и гиздава заради облеклото, но и заради допълнителната украса с много и различни накити. Някои от връхните женски дрехи е позволено да се сложат за пръв път в сватбения ден и могат да се носят едва след това.
Облеклото представлява символична граница между тялото и външния свят, ето защо някои от неговите елементи, наследени от старинната женска носия, като риза, пояс и престилка, имат апотропейни функции. С шевица се украсяват пазвата, ръкавите и полите на ризата, защото оттам злите сили биха могли да проникнат и да навредят на жената.
Поставена отпред, престилката е най-видната и ярка част на носията, затова подсилена с колан и метални пафти, е мощен апотропей и има силата да пропъжда злото. Забрадката е белег за възрастово и социално положение и се носи от омъжените жени. Вярва се, че в нея са силата и плодородието на жената, затова с нея се правят най-тежките магии. Накитът винаги е важно допълнение към костюма, но освен декоративно, има и функционално предназначение. В средновековните изображения – от стенописи и миниатюри, се вижда, че накитите разкриват различния социален статус на притежателите си. Аристократите и заможната прослойка носят богато украсени бижута от благородни метали. За останалото население са накитите от мед или бронз, понякога с позлата. Завладяването на българските земи от османците води до промяна на традициите и културата на населението. Накитът вече не е онзи социален разделител, който ясно показва статуса на притежателя му – дали е владетел, или обикновен човек, а става достъпен за всички.
Грозделина Георгиева-Саватинова – уредник в РЕМ – Пловдив
„ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА” е календар с български автентични народни носии, съхранявани в музеи на територията на България. В този календар ще видите „оживели“ носии от различни региони на страната. Ще се докоснете до красотата и великолепието на автентичния български женски костюм. Тази година, за първи път в календара влизат и носии от частни колекции на Илонка Станкова и Радослав Радков от Варна, на които от сърце благодарим!
С ПОКУПКАТА НА ТОЗИ КАЛЕНДАР:
Вие подкрепяте дейността на музеите в България, тъй като част от календарите се подаряват от нас за реализация в полза на музеите, с които сме работили по тях;
Участвате в благотворителната инициатива на "Българските корени" и Фондация "Димитър Талев", за закупуване на родната къща на големия български писател Димитър Талев в гр.Прилеп и превръщането й в български музей. Част от сумата от всеки закупен календар даряваме на Фондацията за тази цел.
Подкрепяте и дейността на "Българските корени" по отразяване и популяризиране на значими български фолклорни събития и участия през идната година.
Ще подкрепите младите талантливи музиканти, чието изпълнение ще можете да видите с QR кода на гърба на календара.
Работата ни отведе в различни краища на красивата ни страна, срещна ни със сърцати музейни работници от музеите в Бургас, Перник, Габрово, Варна и Враца. Работата с такива хора е истинско удоволствие и вдъхновение. А допирът до уникалните красоти, сътворени от ръката на българката и съхранени в музеите в България, запечатахме в безброй кадри, от които се родиха календарите за 2020 година.
Екипът на „Българските корени“ поднася благодарности на всички консултанти, приятели и съпричастни на инициативата, които с информация, съвети и помощ съдействаха за реализацията на проекта:
Доц. д-р Ангел Янков, етнолог, директор на РЕМ – Пловдив
Грозделина Георгиева-Саватинова – уредник в РЕМ – Пловдив
Пламена Кирова – гл. уредник отдел Етнография РИМ Бургас Венцислава Крумова – директор РИМ Перник Цветана Манова – етнограф Недка Димитрова – завеждащ отдел Етнография РИМ Враца Силвия Гарванска – уредник РИМ Враца Йоана Нанкова – уредник РИМ Враца Красимира Чолакова – директор РИМ Габрово Радослав Радков – Варна Илонка Станкова – Варна
И разбира се специални благодарности на чаровните девойки, които със сърце и отдаденост към българското се включиха в тези снимки: Петя Костадинова, Мариела Стоева, Мария Неделчева, Жаклин Петрова, Магдалена Петрова, Виктория Исаева, Венеция Любомирова, Александра Александрова, Ирена Докторова, Добринка Комнева, Габриела Ганчева, Мариела Докторова. Сърдечни благодарности на Атанас Георгиев - нашия левент от корицата, за чаровната му усмивка и за всеотдайността, с която се включи в проекта.
#Bulgarian Roots #Българските корени #календар2020 #Девойко, мари, хубава #Фондация „Димитър Талев“ #Българскитекорени #Носия #Девойко #Календари #календар2020 #фондация