Много и различни били гаданията на Еньовден, свързани с омъжване на девойките. Гадаели са за това предстои ли момата скоро да се омъжи, кой ще бъде съпругът, откъде ще дойде, дали ще е богат, или беден, каква ще бъде професията му и т.н.
ИНДИВИДУАЛНИ ГАДАНИЯ ЗА ЖЕНИТБА
…Утре е, Радо, Еньовден,
Еньовден, света неделя,
китка се сторва за обич,
да турим китка смесена
в едно бяло харкумче
под бяла й червена гюлчина.
Ако са, Радо, вземеме,
китките да са увият;
ако се, Радо, не вземем,
китките да си увехнат.
В Добруджа и Хасковско всяка мома отрязвала три цвята от магарешки бодил, като наричала единия на себе си, а другите два на двама момци:„Който ми й късмет, той да са разцъйни, тоз вечер да доди въз мене“.Цветовете оставяла през нощта на покрива. Вярвало се, че момата ще се омъжи за този момък, чийто цвят е израснал сутринта. А в Ново село, Пловдивско, срещу празника, момите откъсвали две стръкчета еньовче, наричали едното за себе си, а другото – за момък, и ги оставяли през нощта в съд с вода навън. Ако на другия ден и двете са разцъфнали, се вярвало, че двамата ще се вземат. Ако е разцъфнало само едното, това означавало, че той не я иска.
Една от популярните основи на гаданията в миналото са били вещите сънища, които хората се стараели да предизвикат с определени ритуални действия и по-точно – със слагане на обредна храна под възглавницата. Сънят е възприеман като сакрално време, в което човек може да види или да чуе изпратено от сакралните сили послание.
Във Великотърновско вярвали, че когото сънуваш в нощта срещу Еньовден, него ще вземеш. В Килифарево вечерта срещу празника момата вземала леген с вода, поставяла две пръчки отгоре като мост и слагала легена под леглото. Вярвало се, че ще сънува бъдещия си съпруг. В с. Дуганово, Тополовградско, момите за женене един ден преди Еньовден ходели по къщите да събират брашно. То трябвало да се открадне, да се вземе, когато стопанката не си е у дома. Вечерта момите и момците се събирали в някоя къща и от брашното омесвали солена пита. Всеки вземал по парче от нея и вечерта го слагал под възглавницата си. Вярвало се е, че когото сънува, за него ще се ожени.
КОЛЕКТИВНИ ГАДАНИЯ ЗА ЖЕНИТБА
Еньова буля
Гадаенето за женитба чрез напяване на пръстени било характерен елемент от обредите, свързани със социализацията на девойките. В българската етническа територия този обред се извършвал на Васильовден, Гергьовден или на Еньовден. Напяването на пръстени на Еньовден се срещало в Родопите, в Югоизточна България, във Варненско, в част от Добруджа и в онези села от Североизточна България, в които имало преселници от югоизточните части.
Обредът имал различни названия: Яньовче, Яне, Еньо, Еня или Еньова буля. Срещу Еньовден момата, която е била кума на Лазар, или някоя друга мома, чиито родители са живи, събирала, преди да залезе слънцето, всички моми от махалата (когато Еньовата буля се правела по махали) или от селото (когато била една), за да заключат еньовчето. Всяка носела някакъв нишан – гривна, пръстен, китка, ябълка и др.
В с. Мрамор, Тополовградско, преди да сложат нишаните, кумата пускала в бакъра сребърен кръст, „за да е здрава храната, да е здраво сеното“. Във Варненско най-напред слагали три ябълки и сребърна парà, завързана с червен конец. Две моми донасяли „мьлчешна“ вода и пълнели съда с нишаните до половината. Бакърът се покривал с червена престилка или кърпа. Кумата вземала един ключ, заключвала символично бакъра и казвала: „Заключихме яньовчето. Тая година да съм мома, догодина – булка“. После слагала съда с нишаните под трендафил. Като го оставяла, кумата наричала: „Къкто тоя гюл цъфти и вьрзува, тъй младите да цъфтят и вързуват“.
На Еньовден сутринта или по обяд момите, след като са се измили с вода, в която е сложено еньовче, и са си сложили нови дрехи, се събирали и отивали да вземат Еньовата буля. Това било две-три годишно момиче, първо или последно дете на живи родители. А в някои села то трябвало да бъде сираче – вярвало се, че сираците могат да предизвикат милостта на божеството и да бъдат по-добри посредници между желанията на хората и неговата воля.
Обикновено момите приготвяли булята в дома ѝ. В селищата, в които Еньовата буля била сираче, си била със своите дрехи. А там, където момичето било от честита къща, го обличали в булчински дрехи, препасвали го с червен мъжки пояс, украсявали го с булчински накити и го пребулвали с червено було. Дрехите и накитите се вземали от някоя млада булка. На главата си Еньовата буля имала венец от пелин, препасана била с пелин и в ръцете си също държала пелин. Обикновено Еньовата буля била боса. Когато обличали момичето, го вдигали и внимавали да не допира земята, докато не извършат всички обредни действия. Вярвало се е, че там, където стъпи, земята ще изгори. По време на целия обред булята не бивало да говори, а можело само да кима с глава. След като прикрият Енята, я захранвали с варено жито. Една мома ѝ давала на три пъти да хапне от житото и я питала: „Сита ли си?“. Всеки път булята посочвала три различни места от тялото, като на третия казвала: „Сита съм до гуша“.
Като приключели с приготвянето на Еньовата буля, една мома я вдигала на дясното си рамо, другите се нареждали две по две след тях и тръгвали из селото. По пътя пеели две или три песни, които повтаряли периодично. Една от тях била:
Полека клепай, хубави Яни,
полека клепай, да не напрашиш
на малките моми алени престилки,
алени престилки, бели ръченици
и тънки ризи със свилени ръкави.
На кръстопът момата, която носи Енята, сядала на земята, слагала я в полата си, а другите обикаляли около тях и пеели:
Свалете буля да си почине,
подули й са белите ръце,
пръснали й са сребърни гривни.
Шествието спирало на всеки кладенец или чешма и навсякъде момите пеели и играели хоро. Еньовчето трябвало непрекъснато да шета с ръце – да ги движи пред гърдите, свити в лакътя, нагоре и надолу. Навсякъде следели изпълнението на обреда и жените постоянно подканяли булята: „Шетай ка!“. Вярвало се, че това ще доведе до увеличаване на плодородието.
В Югоизточна България, когато вече са обиколили селото и са стигнали до река, две моми минавали на другия бряг и заедно с други две от този бряг вдигали Енята над реката. От отсрещния бряг питали булята: „Сита ли си?“. Ако момичето кажело „да“, това означавало, че годината щяла да бъде плодородна. Ако кажело „не“, реколтата щяла да бъде бедна. После момите задавали въпроси дали ще има пшеница, царевица, ечемик, и така изреждали всички култури.
След обиколката на селото изнасяли булята на високо място, за да види цялото село, че
Янъовчето е излязло нависоко. Оставяли го под някое голямо дърво и кумата го питала: „Л’во искаш ляп или сол?“. Ако детето кажело:„ляп“, годината щяла да е богата, ако кажело:„сол“– бедна. При радостен отговор момите скачали и правели хоро около булята.
След това започвала втората част на обреда Еньова буля: напяване на пръстените. Момите вземали „бакъра с нишаните“ и отивали в двора на къщата, откъдето са взели булята, край реката, на кръстопът или под някое голямо дърво. Всички заставали в кръг около Енята, която трябвало да седи на стол или в полата на някоя от момите. Докато девойките пеели две по две, тя вадела китките.
Ой, Еньо, Еньо, Еньова буля,
извади, Еньо, златна ябълка,
който е честит, той да я вземе.
След тия няколко реда, с които започвало всяко предсказание, следвали кратки стихчета, които показвали късмета на момата. В тях се предсказвал занаятът или професията на бъдещия съпруг на момата, различни черти на характера му, социалното или семейното му положение, времето, мястото и начинът, по който ще се омъжи момата, положението след омъжването и др. Например:
СОЦИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:
Мъничка нива с много кръстци. (Богат)
Малко лозе с много грозде. (Богат)
На стол седи, кесия върти. (Богат)
Голямо лозе с малко грозде. (Сиромах)
Напукани пети с черни кундури. (Сиромах)
Злата тояга из село ходи. (Селски кмет)
Цървули стяга – въз доли бяга. (Хайдутин)
ЗАНАЯТ ИЛИ ПРОФЕСИЯ НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:
Криво рало из поле оре. (Чифчия)
Дрисливо пате в цедило виси. (Овчар)
На трън да седи, пари да рой. (Пчелар)
Млечени клечки в бял бакър стоят . (Говедар)
Китка плава из яз въз яз. (Воденичар)
Самар скрипти през планина. (Кираджия)
През дол бяга, върви стяга. (Гурбетчия)
Попарен петел из село бяга. (Селски пъдар)
Попарен петел на боклук пее. (Кехая)
Одрано теле из село реве. (Гайдар)
Алено френче на дюкян цъфти. (Търговец)
Златни ножички под възглавнички. (Терзия)
Дълга пържина, увита с коприна. (Бояджия)
Сребърен пръстен града подпира. (Златар)
Две се игли бодом бодат. (Чехлар)
Червени чехли пред дюкян тропат. (Обущар)
Лопа-тропа по къщата. (Дюлгерин)
Червено вино – цъклена чаша. (Кръчмар)
Черни гарвани през поле хвъркат. (Катранджия)
Фръкна искра из куминя. (Ковач)
Мокри гащи на стряха висят. (Рибар)
На стол седи, на камък пише. (Писар)
Бяла книга – черно писмо. (Учител)
Клон босилек черква мете. (Поп)
Из черква ходи, талири трака. (Клисар, епитроп)
ВЪНШНОСТ И ЧЕРТИ ОТ ХАРАКТЕРА НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:
Сиво небе, ясни звезди. (Хубавец)
Тиха вода под камъче. (Кротък)
Грабна главнята, ръгна из махлата. (Буен)
Печени киселици на стърнище. (Зъл, сърдит)
По гъз са влаче, леща скубе. (Мързелив)
Келява глава – жълти алтъни. (Гаупав, но богат)
Бясно куче из село лае. (Пияница)
СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ:
Сама купичка на кръстопътя. (Сирак)
Самси Здравко при бял камък. (Един на майка и баща)
Съдран чувал, пълен с бълхи. (Има много братя)
Триста кучета леща вършеят. (Трима братя са)
Черна кърпа, през плет фърлена. (Вдовец)
ВРЕМЕ, МЯСТО И НАЧИН, ПО КОЙТО ЩЕ СЕ ОМЪЖИ МОМАТА:
Шита риза, недошита. (Скоро ще се омъжи)
Зреяла дюля и презреяла. (Стара ще се ожени)
Червено було през поле хвърка. (Надалече ще се ожени)
Жълта ружа през плет гледа. (Ще вземе комшията)
Халени калци през гора бягат. (Ще пристане)
Сминова китка в кърпа вързана. (Тайно ще се ожени)
Зряла дюля, недозряла, дето щяла, там паднала. (Ще вземе когото иска)
Нова крина – вето дъно. (Ще се ожени и втори път)
КАКВА ЩЕ БЪДЕ МОМАТА:
Коя е мома сополива, нейна е чорба подбъркана. (Мързелива)
Коя е мома дългопола, къщата й преметена. (Работлива)
Сред пазара купа сено, кой как мине, откъсне си. (Ще излезе нечестна)
Киска къща, високи прагове. (Няма да има деца)
Лиси биволи под бряг лежаха. (Ще боледува)
Сама игличка над вечеричка. (Ще е самотна)
След изваждането на последната китка всяка мома си наливала от водата в котлето. С нея пръскала прекрачените от булята билки и я използвали като лек в случай на болест. Там, където напяването на пръстени се извършвало у дома на булята, накрая стопанката гощавала момите.
Драгайкa
В някои села на Добруджа на Еньовден правели Драгайка. По обяд момите обличали едно момиче сираче в нова бяла риза, пребулвали го с алено чумберче и го накичвали с китки. Наричали го Драгайка. Една мома вдигала момичето на дясното си рамо и всички тръгвали из селото. Докато обикаляли, всички моми се изреждали да носят Драгайката. Една от тях носела котле с вода, покрито с кърпа. Като обходели селото, отнасяли момичето в някоя къща и всяка мома слагала в котлето пръстен. Докато пеели девойките, Драгайката вадела един по един пръстените.
Припяване на паламарките
В Преславско, Новопазарско, Търговищко, Силистренско, Шуменско и Котленско на Еньовден или в друг ден по време на жътва се извършвало припяване на паламарките. На обяд, докато си почивали жътварките, една жена ставала Еньова буля, слагала си бяла кърпа на главата, препасвала по-голяма престилка и събирала в нея паламарките на момите и булките. Жената вадела една по една паламарките, а останалите пеели и предричали късмета на всяка.
Напяване на китки
В Родопите на 23 юни вечерта момите отивали да събират еньовче и други билки. Събирали се в къща, в която мъжът и жената са в първи брак, здрави са и имат живи деца и виели малки китки, в които непременно слагали едно-две орехови листа. Приготвяли китки за всеки от семейството и ги нареждали в дървено корито или в котле. През цялото време пеели различни песни. Две моми донасяли „мълчана вода“, покривали коритото с червени престилки или с червен пояс и го оставяли да пренощува под трендафил. Сутринта преди слънце девойките отивали в градината, отвивали коритото и започвали да напяват китките. Песните били предимно с любовно съдържание. Като изпеели няколко песни, една по-възрастна жена, която не познавала белезите, вадела китките една по една и ги наричала. Наричанията не били на песен, но също били свързани с бъдещата женитба на момите. Например в Чепеларе, Смолянско, наричали по следния начин: „Чиято е сая китка, да земи каматан учен чиляк, на стол да седи, с перу да писва, бели фодулки да яде“, „Чиято е сая китка, да се ожени за севдилно момче“, „Чиято е сая китка, кехаица да стане, порва на мандра да ходи с жолти клинове“, и т.н. Всяка мома вземала китката си и я пазела до другата година. Когато свършело напяването, всички се миели с водата за здраве.
Калиница
В Пазарджик, Асеновград и в околните села изпълнявали обреда Калиница. Вечерта срещу Еньовден момите се събирали в една къща и правели едно момиче калиница („кръстосвали го с два колана и слагали телове на главата му“). Избирали една по-стара мома за кума, а другите девойки ставали невести и също с „телове“ на главите, т.е. с булчинска украса. Една от тях била покрита с червено було. Напълвали едно гърне с вода, слагали в него пръстените си и всички тръгвали с песен към градината. Там слагали гърнето под някоя шипка. Кумата го вземала булото от невестата и покривала гърнето. Сутринта на Еньовден момите отивали в градината, вземали гърнето и тръгвали към дома на калиницата. Сядали в двора в кръг, като кумата с гърнето била в средата. Тя бъркала вътре с ръка и преди да извади пръстена, наричала: „На която излезе тоя пръстен, ще ся ожени за черноок ергенин и ще стане богата“. Момата, чийто е изваденият пръстен, плащала известна сума. Така кумата предричала на всяка от момите: „Ще вземе богат вдовец, който ще я води на хаджилък, ще роди много деца, ще намери закопани пари, с които ще изгради манастир“, и др. Като извадят всички пръстени, със събраните пари девойките купували продукти, гощавали се и играели до вечерта.
Таяни
Според описанията обредът Таяни се изпълнявал от влашкото и от българското население на Битоля, Крушево и Прилеп. Срещу Еньовден момите и булките в Крушево отивали да берат таян, косица и трендафил. От събраните цветя увивали голям венец и по един малък за всяка мома и булка. Всички се промушвали по три пъти през големия венец и го слагали върху гюм. Отгоре поставяли един върху друг и останалите венци. След това вземали гюма и с песни отивали да го пълнят с вода от три чешми. Вечерта всяка слагала по нещо (пръстен, обеца и др.) и оставяли гюма в някоя градина под трендафил. Сутринта пак го вдигали и отивали на същите чешми, но без да наливат вода. Като се върнели, се миели с водата от гюма за здраве. Гледали чий пръстен е най-обелен. Това означавало, че тая мома ще се омъжи най-скоро. Момите и булките си разделяли цветята от големия венец и ги пазели за лек.
Иванка
Накрая ще се спрем на обреда Иванка, който макар да не представлява в пряк смисъл гадаене за женитба, също е свързан с омъжването на момите и има за цел да стимулира брачните връзки. Той бил характерен за населението на гр. Ресен и за селата около Преспа. Там Еньовден бил известен с името Иванден. Един ден преди празника момите събирали необходимите неща за направа на куклата Иванка. Няколко от тях отивали в полето и набирали иванско цвете и лайкучка, а други тръгвали от къща на къща и събирали брашно, изсушени риби, месо, плодове, пари. Всички стопанки давали с желание, особено онези, които имали момичета, защото след Иванден щели да получат по едно парче от изпечения кравай. Вярвало се, че мома, която е хапнала от иванденския кравай, скоро щяла да се омъжи. Вечерта девойките се събирали по махали у дома на някоя по-заможна мома и приготвяли Иванка. Куклата изобразявала жена, но без крака. Момите вземали един голям гюм, наливали в него малко вода, пускали вътре цветя и всяка слагала някакво украшение. Омъжените жени също донасяли и пускали по нещо за здраве. За глава на куклата служила стомна със счупени дръжки, която е увита с бяла „махрама“. На главата ѝ слагали коса с плитки и завързвали копринена шамия с тъмен цвят. С въглен или с черна боя изписвали на лицето ѝ очи, вежди и нос, с червена боя – устата и скулите, и с яркочервена – брадата и ушите. Обличали куклата с дълга бяла риза и с рокля на пет-шестгодишно момиче. Ръкавите на ризата пълнели с лайкучка. Опасвали я с копринен пояс, украсявали главата ѝ с цветя и с накити, слагали ѝ гердан и сребърен кръст. Момите се надпреварвали коя по-напред да сложи своето украшение на Иванка, защото вярвали, че така по-скоро ще се оженят.
На Иванден, преди да се е разсъмнало, момите тръгвали по чаршията. Слагали куклата на главата на някое момиче и с песни обикаляли улиците и махалите. Момците вървели пред тях със запалена суха тръстика в ръце и пазели куклата от друга група, която се стараела да я развали и да разгони момите. Девойките отвеждали Иванка като невяста на някоя чешма и там една от тях пълнела в стомни вода. Жени, мъже, деца излизали пред къщите си да гледат шествието и да слушат песните. След вечеря младите отново излизали и ходели по улиците през цялата нощ. На следващия ден след Иванден разглобявали куклата. Всяка мома взимала своето украшение, по един или два стръка иванско цвете, лайкучка и малко вода от гюма. Тогава „секат“ кравая и момите, които са събирали брашното, разнасяли по всяка къща от него за здраве на хората и за скорошна сватба на девойките.
Колективните гадания за женитба били свързани не само с бъдещото омъжване на девойките, а имали и друга насоченост. Общият смисъл на всички действия, включително и на придружаващите ги песни, се състоял в това по обредно-магически път да се постигне желаното и жизнено необходимото за селския стопанин и за неговото семейство. В този смисъл обредите за предсказване на моминското бъдеще биха могли да се разгледат в няколко аспекта:
с насоченост към запазване и повишаване на производителните сили на земята;
като действия, които целят да осигурят здравето и благополучието на обредните лица и на целия селищен колектив;
като част от посветителните момински обреди, което е последното включване на момите в системата на календарните празници за годината.
Обобщавайки, можем да кажем, че напяването на пръстени е един от основните компоненти на еньовденския обредно-празничен комплекс. То включвало действия за осигуряване на здраве и благополучие в семейството, практики за запазване на плодородието, гадания и предсказания около реколтата и бъдещето на хората, и представлявало етап от социализацията на девойките. Целият период от Сирни заговезни до деня на лятното слънцестоене се характеризирал с активното участие на моминската група в културния живот на селищния колектив. Това определяло общата идейна основа на различните обредни практики и действия през тези дни – да се регламентират и да се създадат отношения, които трябва да доведат до брачна (сватбена) реализация.
Източници:
Ганева-Райчева, В. Еньовден. С., 1990
Арнаудов, М. Български народни празници. ВТ., 1996
Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974
Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. С., 1924
Commentaires