Жасмина Бушева-Кацарска е родена в град Брегово. Завършва Славянска филология във Великотърновския университет през 2007 година. Животът й между Краков, Велико Търново, Станфорд, София, Лондон, Перник, Видин е цветен и емоционален! Казва за себе си, че вярва в чудесата с цялото си сърце, а нейното най-голямо чудо е синът й - Георги! Книгата “Как се раждат самодивите” е на пазара от 3 месеца, а интересът към нея е огромен. Как е успяла да спечели читателите, прочетете в следващите редове. С Жасмина Бушева-Кацарска разговаря Анелия Крумова.
1. Няма как да не започна интервюто с въпроса как всъщност се раждат самодивите?
Как се раждат самодивите е въпрос, който ме вълнува от години. Прочела съм толкова много приказки, легенди и предания за самодиви и открих нещо интересно. Или изобщо не се дава обяснение как, всъщност, се раждат самодивите, или отговорите са толкова различни и разнопосочни, че започваш да се чудиш, кое да приемеш за отправна точка. Трябваха ми години, за да осъзная, че всъщност, аз трябва сама да открия своята истина. Да намеря отговора между многото възможни варианти. Така се появи първият ми разказ "Как се раждат самодивите", на който е кръстена, всъщност, книгата. Тя се състои от седем разказа на фолклорна тематика и самата книга като цяло е отговор на въпроса "Как се раждат самодивите?". В края на седмия, последен разказ, читателят ще открие как, всъщност, се раждат тези митични същества. Това е моят отговор, обаче. В богатството на българския фолклор, може да се открият много и разнообразни отговори на този въпрос. Но за мен едно е сигурно, самодивите се раждат от любов!
2. Как се роди идеята за книга с такава тематика?
Тази книга е плод на моята огромна любов към българския фолклор и българските митове, легенди и предания. Всъщност, това което се случи в началото, беше създаването на първия разказ "Как се раждат самодивите". Самата аз не очаквах, че ще напиша цяла книга. Но подкрепата на всички приятели и на моята духовна сестра Теди Милева, ми дадоха криле и аз повярвах в себе си. Тяхното желание да продължа да пиша още разкази ме вдъхновиха и ми дадоха необходимите сили и увереност. Така, на бял свят се появи разказът Ангелина Огнената, а след него и останалите. Един ден с Теди си говорихме за разказите, как вече се събират много и аз й споделих, че имам една съкровена мечта и тя е да издам книга. Тогава тя ме подкрепи и ми каза, че фондация Живите български корени, от която тя е част, ще застане плътно до мен и ще осъществят мечтата ми. След около година на бял свят дойде книгата "Как се раждат самодивите". Така че тази книга е наше общо дете. Тя е символ на нашата обща любов към българския фолклор и тя е символ на това, как фондация Живите български корени се грижи за опазването на фолклорното и духовно богатство на България.
3. А Вие вярвате ли в чудеса? Кое е Вашето чудо?
Да, аз вярвам в чудесата! Вярвам с цялото си сърце! Чудесата са навсякъде около нас, стига да имаме сърце да ги почувстваме и вяра, за да ги видим. Моят живот е изпълнен с чудеса и вълшебство, но най-голямото ми чудо е Георги - моят син.
4. Колко красиво име - Жасмина, изпълнено с усещане за добро, за светлина! Такава ли е и душата Ви - изпълнена с добро, със светлина, с оптимизъм…?
Благодаря сърдечно за топлите думи! Ах, душата...човешката душа е толкова огромна! Тя е като стотиците фасети на диаманта-свети в различни нюанси на светлината. Аз вярвам, че във всяка човешка душа има добро, позитивизъм и светлина, но също така има и отсъствие на светлина и това е нашата тъмна страна. Всички имаме своята светла и тъмна страна и аз неизменно съм част от тази дуалност. Има дни, в които душата ми прелива от светлина, добро и позитивизъм. Има дни, в които тъмната ми страна взема превес. Аз приемам това като естествена част от човешката природа.
5. Какво предхожда писането при Вас?
Ах, че хубав въпрос! Накара ме да се замисля и да потъна в дълбините на същността си. Ще отговоря на този въпрос с един свой стих:
Магия за живот
При мен
сънуването е провиждане,
а цялото живеене-любов,
жарави пръснати във тъмното,
венец от празници, цветя и сок
от сърцевината на растения,
обичали под лунна светлина.
Едни ръце
към хората протегнати
и приказки
за другата страна.
Сърце
надрано от прощаване.
Очи създаващи звезди.
Прошепване
на тайни,
издълбани
в студени и потайни пещери.
Едно гърне
не пълно със жълтици.
Препълнено с уроци и живот.
Една кесия
цялата на дупки,
магия, огън, вяра и любов.
Всички тези емоции бушуват в мен, когато седна да пиша. И аз трябва да ги овладея и една по една да ги разкажа с обич на хората. Магията за живот предхожда писането при мен.
6. Книгата Ви е на пазара от 3 месеца, а интересът към нея е много голям. Каква е тайната, с която се печели читателят?
За мен това, което привлича хората е любовта, вложена във всеки един от разказите и в книгата като цяло. "Как се раждат самодивите" е сътворена от цял екип, който вложи цялата си любов и нежност при създаването й. Това е екипът на Фондация Живите български корени и аз искрено вярвам, че книгата е толкова успешна, благодарение на целия неуморен и безкористен труд на Петър Петров, Теди Милева, Антоанета Бонева, Гергана Шопска и трите прекрасни момичета, които позираха като модели на самодиви за корицата. Ентусиазмът и любовта, с които целият екип работеше са там-между страниците на тази книга и те излъчват светлина и позитивна енергия. Тази позитивна енергия привлича читателя и го прави част от сърцето на книгата. Фондацията има много проекти единият, от които е с помощта на Министерството на културата за традициите в Разлог, друг е свързан с издаването на албуми, обединяващи всички народни носии от всички региони на страната и въпреки, че са затрупани с работа, те отделиха внимание и време за всеки детайл от книгата. Това изпълни сърцето ми с умиление и обич към тях! И всички тези наши емоции са там вътре - вплетени в тъканта на книгата. Когато Петър е снимал кадрите за корицата, е издирил специални места във Врачанския балкан, наречени Самодивски поляни, и там е заснел кадрите с момичетата. Местните хора и до днес вярват, че тези места имат по-особена енергия и наистина са самодивски. Момичетата се снимаха с часове, боси, само по ризи в студената гора! Всъщност белите им ризи са автентични ризи от народна носия. Ето тези детайли имах в предвид, когато казах, че всички са работили всеотдайно. Теди пък работеше неуморно по художественото оформление на книгата. Редакторката Антоанета Бонева придаде толкова свежест и светлина на текстовете, а Гергана създаде илюстрации за всеки отделен разказ с такава любов. Целият този труд сега се оценява от читателите и ние получаваме толкова красиви и окуражителни писма от щастливи читатели и хора, докоснали се по някакъв начин до книгата!
6. В заключение на нашия разговор искам да Ви попитам над какво работите в момента, какво ще прочетем скоро от Жасмина Бушева - Кацарска?
В момента работя над втора книга, която е отново на фолклорна тематика. Първите три разказа се появиха бързо един след друг. Продължавам да пиша, с надежда тази година преди Коледа да я завърша! Ако е рекъл Господ - ще стане!
Comments