На днешния ден празнуваме един от най-големите празници за българина - Никулден. Този празник се е запазил до наши дни още от далечното минало и се празнува в чест на стихията вода. Според народните вярвания св. Никола ходел по моретата, реките и езерата и пазил моряците и рибарите от удавяне. Светецът покровителства и над целия подводен свят - рибите, юдите, самодивите, халите и демоните. Хората си представяли св. Никола като млад, силен момък, който лети над всички водни ширини. Докато в християнските представи, св. Никола е старец с дълга бяла брада.
Мълниите, небето се падат на свети Илия, подземният свят е отреден за Св. Архангел Михаил, а пространството между земята и небето е за св. Никола, казвали старите хора. В тази статия ще разгледаме обредите и гаданията, които са съпътствали този празник в миналото.
Най-тържествен този ден бил за именниците, но нямало къща, която да не отбележи празника, макар в нея да няма именник. Подготовката за големия празник започвала още на предния ден, когато всяко домакинство, било то по-заможно или пък не чак толкова, си купувало шаран. Ако пък не могли да намерят шаран, но само в краен случай, си купували друга риба, но задължително трябвало да бъде такава, която да има люспи, като щуката и мряната например.
Рано сутринта на Никулден започвала подготовката на трапезата. Рибата се приготвала по специален начин, като се пълнела с булгур, ориз, орехи, лук и стафиди, увивала се в тесто и така се слагала да се пече. Това ястие наричали “рибник” - жертвата, която принасяли в чест на св. Никола. Подготовката продължавала с омесването и изпичането на обредни хлябове - единият наричали на св. Петка, а другият на св. Никола. Останалите гозби трябвало да бъдат задължително постни, например сарми, чушки, фасул, царевица. След като специалната трапеза за празника била готова, идвал свещеникът, който прекадявал храната и отрязвал опашката на рибата. После стопанинът на къщата вдигал високо над трапезата хлябовете и ги разчупвал. В този обред се криело вярването, че вдигнатият високо хляб ще “вдигне” магически житата от следващата реколта.
Никулденската трапеза не се раздигала през целия ден, защото хората вярвали, че в дома се връщали отишлите си от този свят, за да се гостят.
Около трапезата се пеели никулденски песни:
Свети Никола коня кове
по тевнина без борина,
по убава месечина.
Си светии диван стоят,
никой не сме да попита,
да попита свет Никола,
защо кове добра коня
у тевнина без борина,
по убава месечина.
Следобед на мегданите се извивало хоро, което в някои краища на България наричали “сглядно”. На него се хващали всички моми, на които им предстояла женитба.
Наред с останалото, празникът имал и друга важна функция - отбелязвал времето на преход към зимата, вярвало се, че от този ден започвала същинската зима, бурите и снеговете. Дори хората вярвали, че на този ден ще завали първият сняг, който свети Никола щял да поръси от дългата си бяла брада. Никулден отбелязвал важен момент и за рибарите - краят на есенно-зимния риболовен сезон, след този ден риболовът бил забранен.
Различни гадания също съпътствали празничния ден. Народа вярвал, че ако през деня било студено и валяло сняг, реколтата през идната година щяла да бъде добра, а ако времето било меко - щяло да има слаба реколта.
Както се вижда, денят бил изпълнен с много обреди и гадания, някои от тях запазени и до днес. И в наши дни, почти няма дом, който да не посрещне празника без шаран на трапезата. И всички, носещи имена, производни на Николай - Никол, Никола, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница, Нелина, Нено, Ния, посрещат скъпи роднини и приятели.
Comments