Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената, плодородието и пролетното възраждане на природата. Християните са възприели оцветените в червено яйца като символ на Христовата кръв. А днес боядисаните яйца са неизменен символ на светлия празник Великден и част от неговата обредност.
Багренето на яйцата на Велики Четвъртък или на Велика събота е вековна традиция и носи символичност и тайнство със себе си. В наши дни боядисването на яйцата става с фабрични бои - червени, зелени, сини и най-различни други цветове. Използват се и различни модерни техники за украса на яйцето. Но многогодишната традиция за писане на яйца е запазена само в района на Чепинската котловина (Родопите), най-вече в градовете Ракитово и Велинград.
Днес, повече за начините на писане на яйца, можем да научим само от старите извори. В тях се посочва, че най-разпространен начин за украса в миналото бил с помощта на писалка от металическа тръбичка и с разтопен восък. Суровото яйце се изписвало, след това се наквасвало в оцет или стипца, закрепители на червената багра. Баграта трябвало да заври, тогава изписаните яйца се слагали в нея. Вследствие на това, те се сварявали, боядисвали се освен по местата, където е имало восък, под който закрепителят (оцетът) не бил хванал. Тези следи оставали бели след отпадане на восъка. Чрез двукратно изписване и пак потопяване в друга багра се получавали комбинирани тонове. Изписването по този начин ставало, като повърхността на яйцето се разпределяло в зависимост от орнаментите на сектори чрез надлъжни и напречни линии. Обикновено чрез две надлъжни и една напречна линия се получавали 8 сектора, в които се очертавали допълнително фигурки, които можело да са съединеня с описаните линии, но можело и да заемат свободно секторно пространство. Не били изключени и орнаменти върху неразграфена повърхност на яйцето.
По съдържание орнаментите били предимно с растителен характер: цветя и други растения изобилствали, като почти във всички случаи бивали именувани общо (китка, перо) или с названия на конкретни градински или полски цветя и растения. Не били редки и образи на животни; риби, птици, насекоми (пчели, пеперуди, паяци) или на разни предмети: кръстове, колела, байрачета, гребла и пр., както и на слънце, звездички.
Фигурите с растителен характер, доколкото са ограничени в дадени сектори, особено ако те са четвъртинки или осминки от повърхността на яйцето, били симетрично разгънати. В по-големи плоскости (половинки) те често били асиметрични и по-самостоятелно рисувани. За по-развитите растителни орнаменти, разположени върху цялата плоскост на яйцето, били характерни два стила на начертаване. Единият - масивнoстъблен с типично кактусово разклоняване, а другият – тънкостъблен, лозница с грозде или карамфилови и розетни цветчета. Последният мотив често представлявал сложно разклонено засадено в саксия цвете, понякога с накацали по него птички.
От животинските орнаменти обикновено се срещали риби, начертавани надлъж на четириделно разграфената повърхност, и птички из по-сложните цветя или отделно. Повсеместни били и човешките изображения, наричани моми, момета, невестици - по едно или по две на яйце.
Втори начин за писане на яйца бил с оцветени восъци. Пишело се с няколко от познатия тип писалки - за всяка багра по една. Яйцето при това изшарване било предварително сварено и оставало само с рисунките си, не се почервявало. Орнаментите били значително свободни и реалистични. Елементарните начини на чертане при тях не се прилагали. Това изписване било школско, иконографско. При него били налице и писани честитявания, както бива и при първия начин, със сложни растителни мотиви. С цветни восъци се рисували цветя, птици, човешки образи (светии и др.).
Третия начин за проявяване на бялата основа на яйцето чрез остъргване на боята с игла.
ИЗТОЧНИЦИ:
Хр. Вакарелски, Българско народно изкуство. София, 1964
Хр. Вакарелски, Етнография на България. София, 1947
Comments