Разложкият бял клашник е един от най-старите форми саично облекло. Изработен е от вълнена, или по-скоро козинява тъкан (с конопена основа и козиняв вътък), в естествен цвят на материала. Кройката е без ръкави – отворена отпред, с прихлупващи се предници и дълбока пазва. Клашникът достига до над коленете и е с черно обточване по ръбовете. В домашна среда се носи като горна, а навън – като долна дреха.
В планинския разложки край бялата сая е с везана линеарна украса и гайтанени апликации до 7 цвята по пазвата, с обточени с червен гайтан поли и предници на дрехата. Отстрани е с прорези, по които има флорална украса с червен гайтан, чийто цвят предпазва невестата, а цветята са пожелание за разцъфването на бъдещата жена. В повечето райони тя е задължителна невестинска венчална премяна, даже ако има други части на облеклото – забун, аладжа, тя остава като ритуално горно облекло. Облича се в определен от обичая период след сватбата (от 40 дни до 1 година), а младите невести се пременят с нея и на големи празници, като Великден, Гергьовден и др.
Носи се с дълга кошуля, везана по ръкавите със старинните „запески“ – „големи клещи“, а полите са обрамчени с ръчно плетена дантела. Пазвата е закрита с кадифен нагръдник. На кръста е опасан червен пояс, а върху него е сложен червен футен прескутник с украса от цветя и дълги лашници за овързване около кръста.
Важните части на дрехата – поясът и футата, които опасват и пазят детеродните органи, са с червен цвят, за да подсилят апотропейната функция на облеклото, а разцъфналите по футата цветя са пожелание за красота и умножаване/увеличаване, които да съпътстват бъдещото семейство.
На главата върху малка шапчица е пришита сребърна пластина (тепелък) с висящи на синджирчета монетки. Това е метален накит, за който се вярва, че пази фонтанелата на жената, защото от раждането на човек това е отворената мека част на черепа, чрез която може да приеме Божествената енергия, но и негативната такава. Затова сребърните пластини са поставяни на темето, откъдето произлиза и името им – тепелъци, а допълнителните украси – метални или мънистени, подсилват предпазната функция, като отклоняват „злите очи“. Шапчето е покрито с домашно тъкана ленена бяла кърпа, свободно спусната по раменете. След омъжване жените в определен период от време са продължавали да носят ритуалните части от облеклото при излизане навън, едно – за да покажат новия си семеен статут, и второ – за да са защитени от „лоши помисли и уроки“.
Краката са покрити с бели плетени чорапи с везани цветя по глезените и стъпалото, и са обути с влашки чехли.
Носията облече Борислава Кутларска от Разлог. Носията е от фонда на Исторически музей - Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.
Comments