На днешната дата, 27 юли (9-ти август по стар стил) православната църква почита паметта на св. Пантелеймон. Светецът е живял през 3-ти и 4-ти век. Преди да приеме християнството и новото си име Пантелеймон (всемилостив), носи езическото име Пантолеон, което в превод от гръцки означава “лъв във всичко”. Учи медицина при известния за времето си Ефросин и става придворен лекар. Поради отказа му да се кланя на езически богове бил съсечен по заповед на Максимиан. Днес, част от мощите на светеца се пазят в светогорския руски манастир “Свети Пантелеймон”.
Този църковен празник носи още името Пантелей пътник, което произлиза от народното тълкуване на името Пантелеймон. Най-разпространеното вярване е, че на този ден лястовиците и щъркелите “се събират да пътуват” и политат към юга. От тук идва и вярването, че този ден е благополучен за пътуване.
В миналото на този ден в някои краища на страната са се извършвали различни обредни действия, които да омилостивят св. Пантелей и той да пази реколтата от наводнения и порои. На други места колели курбан в чест на светеца, правели общоселски събор, извършвали се молебени. Има описания и на друг интересен обичай, характерен за празника, който се нарича “правене на брада” - “...последните класове на нивата се оставят неожънати. Сплитат ги заедно и ги овързват с червен конец. После ги поливат с вода и оставят част от яденето и хляба си до тях, за да роди нивата пак догодина. Понякога тази брада се отрязва и сплетена се овесва в хамбара. Вярва се, че притежава магическата сила да го напълни отново със зърно.” (Томислав Дяков, Народният календар, София, 1993 г.) От всички тези обредни действия, които имат аграрна насоченост, може ясно да се разбере, че празникът на св. Пантелеймон се е свързал с завършването на определен селскостопански цикъл и с наближаването на края на лятото.
На днешния ден, освен на св. Пантелеймон, отдаваме почит и на св. Седмочисленици. Това са светците създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата - Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Въпреки,че за всеки един от равноапостолите има отреден ден в църковния календар, църквата е определила 27 юли за общо почитане на първоучителите. Неслучайно е избрана тази дата, това е денят на Успението на Климент Охридски - най-изявеният от Кирило-Методиевите ученици. Според църквата, Константин Преславски не се включва към тях, въпреки, че е ученик на Методий, но не е канонизиран.
След смъртта на Кирил и Методий, учениците им биват изгонени от немското духовенство в Моравия, те пристигат в България, където намират закрила от българския владетел цар Борис I. Св. Ангеларий умира в столицата Плиска, в дома на болярина Чеслав, веднага след пристигането си в България. Според запазените сведения, Горазд е преподавал в най-западните предели на Симеонова България. В манастир, близо до албанския град Берат, се намира гроб на негово име. За Сава се предполага, че е приел монашеството и е сменил името си на Лаврентий. Св. Наум учредява школа в Плиска, където се полагат основите на българската просвета. След църковно-народния събор през 893 г., Наум е изпратен в Охрид, където и умира. Както вече се спомена, Климент Охридски е сочен за най-изявеният от учениците. Той опростява сложната глаголица и създава кирилицата, която се използва и до днес не само от българската азбука, а и от руската азбука, украинската, македонската, сръбската, беларуската и дори монголската. Климент Охридски основава множество манастири и църкви, огнища на народна просвета и християнско благочестие. А днес, първото българско висше училище носи неговото име.
Comments