„Сурва“ и кукерите в Перник – фестивал на маскарадните игри
Вълшебно e, но и зловещо. Възхитително...
„Сурва“ е. Фестивалът на маскарадните игри. Макар, че началото му се поставя в далечната 1966 год., той не само продължава да съществува до днес, но и привлича все повече участници и зрители. Не само от България. А и от света. Днес фестивалът, който събира десетки хиляди в края на януари, е международен.
По време на него Перник се превръща в сцена на разиграващи се ритуали, наследени от миналото. От езическото ни минало. Такива са обредните заоравания, извършващи се от кукерите и сватбите – от сурвакарите.
Тук можете да станете свидетели на тях. Да видите раждане на бебе. Мъже, облечени като булки и деца с големи мъжки бради. Тук можете да видите мечки и мечкари, лекари и сурвакари. Всички те пресъздават една отминала традиция на импровизираната сцена в централната част на града.
Но най-голямата атракция си остават кукерите. Страховити мъже, а все по-често - жени и деца. Някои от тях – облечени в агнешки кожи и големи маски върху главите. С остри рога и големи зъби. Чудати и плашещи. Други – с дървени маски, обсипани с пера. Изградени от двуметрови дървени конструкции. Трети – пъстри и шарени, създадени от големи платна. Разноцветни. Посипани с пайетки, мъниста и огледалца.
И чанове. Хиляди чанове. Звънтящи, потрепващи, живи. С различни размери. Някои – малки, а други – огромни. Достигащи до 50 кг.
А на фона на всичко това, под звуците на нашата си – българска музика, млади девойки играят хора.
Всичко това е наследство от нашето минало. Миналото, в което хората са вярвали, че грозните маски ще прогонят злите сили, свързани със зимата, а звукът от чановете ще подсили тяхното действие. Тези игри с маски били обвързани с празниците от Коледа до Великден. Кукерите трябвало да прогонят зимата и да приветстват настъпването на пролетта.
Затова маските били правени грозни. И страховити. Кукерите не били нито хора, нито животни. А причудливи същества, облечени в кожи. Изпълняващи различни ритуали, като оране и сеитба - за да има богата реколта през следващата година.
Това можете да видите в Перник. Там магията оживява. Светът се променя. Изчезва познатото. И се премествате в един друг свят – странен, различен. Връщате се назад през вековете. В миналото. Опознавате го. Докосвате се до нашите предци. До техния светоглед. А пред вас се сменят кукери, моми, ритуали - едни след други. На всеки 10 минути.
Но магията не е само на импровизираната сцена. Тя е навсякъде. Движи се из главните улици. Няма как да я подминете, без да я усетите. По звънците ще я познаете.
Но най-силно въздействие ще ви окаже тази магия, когато се смесите с кукерите. Когато попаднете между тях. Когато се огледате и видите как над вас се издигат кокоши пера или вълчи глави. Когато усетите миризмата на агнешки кожи. И чуете звукът на чановете – хиляди, които се движат в ритъм. Когато усетите биенето на тъпана. И сърцето ви забие в неговия ритъм. Когато ви се прииска да заиграете. Когато кръвта ви кипне. И се почувствате горди, че сте част от този народ.
Автор: Нели Парашкевова