Празниците „Трифонци“ в народната вяра по Димитър Маринов, 1894
/от „Народна вяра и религиозни обичаи“, книга „Жива старина“, 1914, събрал Димитър Маринов/
Празникът на лозарите, градинарите и кръчмарите се свързва с един от най-устойчивите обичаи по нашите земи, а именно пролетното зарязване на лозята. Св. Трифон се счита за пазител на лозята и някога е рисуван в черквите и по иконите с косер (малък нож) в ръка.
В православния календар празника се чества на 1 февруари като в народното вярване е известен с името Трифонци, които са три дни: първи, втори и трети Трифонец. Първият Трифонец е именно Св. Трифон. През този ден се извършват обичаи свързани с лозето, известни като „Зарязване и закройване на лозята“ и „Избиране на Трифон или Цар на лозята“. На този ден, стопанката на къщата приготвя хляб и готви кокошка пълнена с ориз или булгур. Пълни се бъклица вино и заедно с хляба и кокошката се слага в една нова или чиста вълнена шарена торба. Сутрин рано тръгват мъжете, които имат лозе и отиват в лозята. Всеки отива на своето лозе и се прекръства. След това всеки взима косера и реже по три пръчки от три кютука. Прекръства се и с бъклицата полива порязаните кютуци. После всички се събират на отредено място и всеки изважда хляба, кокошката и виното и ги подреждат по средата в кръг.
Преди да седнат да празнуват избират Трифона или Царя на лозята. Като се наядат и напият тръгват за село и при всяка къща се спират. Домакинът на къщата черпи с вино първо царя, после останалите и останалото вино се плисва в лицето на царя с думи за берекет. Това се прави във всяка къща докато стигнат до къщата на царя. В различните краища на България обичаят се свързва и с курбан-жертва за лозята от овен или вол поднесен от Трифон. „Трифон пияницата“ се нарича, защото Трифон или царят е трябвало задължително да се напие, за да има берекет по лозята.
„Трифон чипия“ или „Трифон зарезан“ произлиза от следната приказка: Св. Богородица се връщала от молитва и минала покрай Трифон. Поздравила го с „Помага Господ“, но Трифон не отговорил на поздрава, а даже й се присмял като я видял с дете на ръка. Мъчно й станало на Богородица и като минала край дома му казала на жена му да вземе кърпи и да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Изплашената жена бързо отишла на лозето при Трифон, видяла, че не е пострадал и му разказала какво й е казала Мария. А той, за да покаже, че няма как да се пореже, защото не подрязва по грешен начин и взел, че си отрязал носа и останал чип, без нос. От там идва прякора му „чип“, „зарязан“.
Обичаите в страната през тези три дни – 1, 2, 3 февруари се свързват и с празници в чест на вълците, които се бесуват през тези дни. Ножици не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълците през годината. През тези дни не се работи, особено мъжка работа, защото ако има някой, който е работил, вълците на него налитат.
Съществуват и други обичаи. На първия Триофонец слагат зад вратата три въглена като наричат: единия за кукуруз, втория за жито, а третия за кошерите. И като престоят през трите дни гледат кой от въглените е останал на пепел и кой е почернял. Пепелявият въглен означава плодородие, а почернелият – оскъдност.
Друг обичай по нашите земи през първия ден да се Трифоносват яловите дървета т.е. да се заплашват с брадва.
През втория ден се месят питки и се подаряват. Ако през този ден вземеш пари, ще взимаш цяла година, а дадеш ли ще даваш през цялата година. Ако на този ден времето е хубаво, ще бъде така 40 дни.
Ако през Трифонците вали сняг на парцали, през лятото ще се роят добре пчелите. Вярва се, че като излезне човек от вкъщи каквото срещне такъв ще му бъде късмета през цялата година.
Третият ден се удрят главните, за да избягат змии и гущери. На други места не се секат дървета, не се реже нищо, не се мете и не се готвят гозби на огън. Жените, които искат да заченат през годината пекат мисирена (царевична) пита и после я разчупват и разнасят по комшиите. Месят и друга подобна пита и я разчупват пред иконата със запалена свещ. Тази пита е без шарки.